ПОМОЩ ЗА ВЕСИ

Да помогнем на Веси да се изправи отново на крака

Дарения Бюлетин Сподели

Български | English
 
 

ГОЛОТАТА НА SMEAGOL

       Ах, Безценно Мое, тъй блестиш там на върха! Така ми обещаваш вечна обич и неизмеримо щастие!
       Зърнах те за пръв път , Мило Мое Безценно, когато погледнах към върха на Запад. Бях там долу, на поляната при езерото пълно с риба и в миг забравих всичко освен тебе! И тръгнах нагоре, Безценно, за да сме заедно!
       Хранех се, Безценно, за да имам сили да те стигна. По пътя свърши хляба и с дни не ядох, за да те заслужа. Не се спирах с хората по пътя, за да не се бавя.Имаше къщи нагоре по скалите. Мрачни и студени. И в тях живееха хора отказали се от теб. Опитаха и мен да спрат, Безценно Мое. Страхливци! Нека живеят сиво и хладно. Аз, Безценно, няма да те оставя!
       По пътя, Безценно, останах без дрехи. И без кожа останах, Безценно. Скалите я свлекоха и месата ми останаха голи. Но знаеш ли, Безценно? Аз дори гол не съм! Аз съм никой, Мило Мое!
       И ако още имам име, то моето име е Твой.
       Утре, Безценно. Утре ще се видим! Малко остана от стръмния път. Малко остана до наш’та прегръдка.
       Но аз не знам, Мило Мое все още. Не знам, че ти си късче желязо. Че не Ти блестиш, а слънцето, което те огрява. И не зная как ще плача и как ще проклина себе си и теб! Не зная, че сълзите ще скриват пътя ми обратно. Че хората ще ми сочат пътя. Че ще превържат раните ми, ще ме хранят. И ще науча що е Благодарност. И сълзите ми ще секнат и аз ще видя тучните поляни, от които тръгнах, щом извърна се на Изток.
       Ще срещна хора, Безценно Мое, тръгнали и те към теб! И ще опитам да ги спра, за да не страдат. Страхливец ще ме нарекат те и Глупак. И ще продължат.
       Ще срещна хора с рани и ще ги превържа и тъй ще разбера що е Състрадание. И душата ми ще стане по-богата.
       Ще срещна сетне хора най-различни. И сърцето ми ще стане топло. Незнайно от какво. И тогава някой ще ми каже, че Незнайното е Любовта.
       И тогава, Мило Мое, аз вече ще съм долу. И още по-надолу ще погледна, към дъното на езерото. И там нещо ще блести, Безценно. И Безценно ще го нарека. И то, Безценно ще попадне в моите ръце. И ще блести! Ще блести, Безценно този път. Ще го грее не слънцето, а светещата ми душа.

← предишна следваща →

Болестта не определя коя съм аз

Изложба ВЕСЕли Балкани - Враца, 4.12.2013, Jeremy Martin в кадърРалица Друнева и Весела ОгневаПирин - на път към Синаница...
събрани

4,020лв

 
необходими 24,000 лв  

сумата се актуализира ръчно

Благодарим Ви за даренията

Можете да използвате тази картинка за линк към нашия сайт.

Help Vesi logo

Този сайт принадлежи на Весела Огнева | Сайтът е направен с Visia