ПОМОЩ ЗА ВЕСИ

Да помогнем на Веси да се изправи отново на крака

Дарения Бюлетин Сподели

Български | English
 
 

Историята на Веси от първо лице

MS - The real story, madafaka

Пиша тази история както ми е на сърцето, пък каквото се получи.

Нож с 2 остриета, това се оказа множествената склероза (МС).

През 2005 г. бях кандидат-студентка. Имах изтръпване на ръцете. Докторите решиха, че е вид невроза. Вече бях в Университета, когато получих замъглено зрение на дясното око. Това отшумя и не обърнах внимание, мислейки си, че е от неврозата.

Тук е моментът да кажа колко важно е за мен образованието – голямата мечта - ветеринарна медицина. Веднъж в края на втори курс се опитах да затичам, но не успях. Отидох на невролог и тогава ми поставиха диагнозата множествената склероза (МС). Лекарите казаха да не се притеснявам. Хората с години живеели напълно пълноценно с тази диагноза. Бях спокойна и си продължих да си живея постарому. С тази разлика, че през ден си биех инжекции Бетаферон. Нещо, което “ Би трябвало да спре развитието на болестта” или поне така твърдяха лекарите. Слагах си Бетаферон две години и половина. Имах синини по цялото тяло (имаше белтъчна съставка, която предизвикваше появата им и се налагаше да се сменя мястото на инжектиране), а с времето можех да изминавам все по-кратко разстояние, докато накрая не успявах да стигна дори до автобусната спирка, за да отида до университета.

В 4ти курс прекъснах. “Мечтата” Ветеринарна медицина умря.

Започнах да търся алтернативни методи за лечение. Всякакви - билки, масажи, йога.

През 2010 г. се запознах с човек, възстановил се от тежко състояние вследствие на МС. Той ми говори много за изчистването на тялото и връзката на храненето със здравословното състояние. Спрях развитието на болестта като изключих всички животински продукти от менюто си.

Усещах подобрение на състоянието си известно време, но в един момент престанах да мога да се движа сама. Тогава започна най-страшното - депресията. Всичко в мен беше замряло. Изгубих желание за каквото и да било, не можех да изпитвам нито любов, нито радост. Никой и нищо не ме трогваше.

В един момент трябваше просто да направя нещо, за да изляза от този омагьосан кръг.

Бяха ми казали, че състоянието ми ще се подобри ако ходя на планина. Но как? С количката ли? Познавах Руми (Румяна Писанчева) и знаех, че обича планината. Тогава й писах и най-нагло й предложих да ме заведе някъде. Джого (Георги Николов) успя да намери специализирана количка, двамата събраха техни приятели и всички заедно се качихме на хижа Синаница в Пирин. Тези хора сега са едни от най-близките ми приятели.

Заедно после бяхме и на х. Тъжа в Стара планина, както и на х. Грънчар в Рила.

Вече всичко е друго. Вече дори мога да стъпвам сама. Искам само едно нещо, да мога да ходя отново.

Няма открито лекарство, лекуващо МС. Има само такива “спиращи/забавящи” развитието, като Бетаферон, което бавно ме прикова към количката. От този ден вече не вярвам само в традиционната медицина.

Четох доста за алтернативните методи на лечение, в чиято основа стои изчистване на организма от токсините и промяна на храненето и начина на живот изцяло.

Наскоро научих за клиника в Индия, която е специализирана за лечение на МС. Там предлагат външна помощ, която определено ми е нужна, но най-важното е, че насърчават начините, по които човек сам да се бори с болестта. Това помага да продължиш сам да се грижиш за здравето си след това.

В един филм един човек гледаше една купа и се чудеше дали да я открадне. Той се отказа, тъй като всъщност това, което искаше, е да я ЗАСЛУЖИ. И аз така.

Болестта не определя коя съм аз

Изложба ВЕСЕли Балкани - Враца, 4.12.2013, Сутрешен Блок ТВ Враца с Анелия Георгиева и Olif MolifПирин - Веси под връх СинаницаПирин - х. Синаница
събрани

4,020лв

 
необходими 24,000 лв  

сумата се актуализира ръчно

Благодарим Ви за даренията

Можете да използвате тази картинка за линк към нашия сайт.

Help Vesi logo

Този сайт принадлежи на Весела Огнева | Сайтът е направен с Visia